Устойчивото развитие е концепция за такъв тип развитие, чрез който се задоволяват настоящите потребности, без да се застрашава възможността на бъдещите поколения да задоволяват техните.

Устойчивото развитие следва да се прилага на глобално, регионално, локално и институционално ниво, взети заедно. Само по този начин такъв тип политика би била успешна.

Възприети са три аспекта (стълба) на устойчивото развитие:

• Икономика
• Околна среда
• Социална сфера

Устойчиво развитие - икономика

Устойчивото икономическо развитие се свързва с възможността да се произвеждат достатъчно стоки и услуги за да се поддържа благосъстоянието на обществото, нивата на държавен и външен дълг и да се избегнат остри неравенства в развитието на отделните икономически сектори, които да възпрепятстват производството в индустрията или в селското стопанство.

Устойчиво развитие – околна среда

Екологичният аспект на устойчивото развитие се свързва с такова изразходване на природните ресурси, че:

ü  да се избягва свръх-употребата на възобновяеми ресурси, така че да могат да бъдат възстановени.

ü  да се използват невъзобновяемите до степен, до която се правят инвестиции за адекватни заместители.

Това изисква поддържане на биоразнообразие, атмосфера, климат и други функции на екосистемите, които не е задължително да са източник на икономически реурс.

Устойчиво развитие – социална сфера

Устойчива социална система следва да включва:

• Достъп до икономически благата;
• Адекватен достъп до социални услуги – здравеопазване, образование и др;
• Равноправие без значение от пол, възраст, етническа или религиозна принадлежност;
• Политическа прозрачност и отчетност.

Концепцията за устойчиво развитие трябва да поправи социалните неравенства и последиците за околната среда, като същевременно поддържа солидна икономическа основа.

Запазването на природните ресурси е жизнено важно за устойчиво икономическо развитие и за следващите поколения, с съвременните пазарни механизми не оперират в полза на запазването на природните ресурси, а ги изразходват и унищожават.

От екологична гледна точка, населението и търсенето на ресурси трябва да бъдат ограничавани, така че да се запази екологичното разнообразие и целостта на екосистемите.

Социалното равенство и достъпът до базови блага и социални услуги са проблеми, които задължително трябва да бъдат решени в най-кратки срокове.

Програмата на ООН до 2030 г., приета от световните лидери през 2015 г., представлява новата глобална рамка за устойчиво развитие и определя 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). Тя съставлява ангажимент за премахване на бедността и за постигане на устойчиво развитие до 2030 г. в световен мащаб, като се гарантира, че никой не е пренебрегнат.

ЦУР са балансирани между трите измерения на устойчивото развитие: икономическо, социално и екологично. Те имат конкретни измерения за следващите 15 години и са насочени към

• човешкото достойнство
• регионалната и глобалната стабилност
• доброто състояние на планетата
• справедливите и устойчиви общества
• изграждането на проспериращи икономики

Те помагат за насърчаване на сближаването между страните от ЕС, вътре в обществата и с останалата част от света.

Цели за устойчиво развитие на ООН до 2030:

• Премахване на бедността
• Премахване на гладуването
• Здравеопазване за всеки
• Качествено образование
• Равенство на половете
• Достъп до чиста вода и комунални услуги
• Достъпна и чиста енергия
• Работа и икономически растеж
• Индустрия, иновации и инфраструктура
• Намалени социални и икономически неравенства
• Устойчиви градове и общества
• Устойчиво производство и потребление
• Борба с климатичните промени
• Биоразнообразие в океаните и моретата
• Биоразнообразие на сушата
• Мир, справедливост и силни институции
• Партньорство за постигане на целите

Ангажимент на ЕС към устойчивото развитие

ЕС разполага със стабилна основа що се отнася до устойчивото развитие и е твърдо решен да играе водеща роля заедно със своите държави членки в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. ЦУР са включени във всеки един от 10-те приоритета на Европейската комисия.

През ноември 2016 г. Европейската комисия представи своя стратегически подход към изпълнението на Програмата до 2030 г., включваща целите за устойчиво развитие.

Основни действия за изпълнението на Програмата до 2030 г.:

• включване на ЦУР в политиките и инициативите на ЕС във всички области и разглеждане на устойчивото развитие като важен ръководен принцип за всички политики на Европейската комисия
• осигуряване на редовно докладване за напредъка на ЕС, считано от 2017 г.
• координиране на изпълнението на Програмата до 2030 г. с правителствата на страните от ЕС, Европейския парламент, други европейски институции, международни организации, организации на гражданското общество, граждани и други заинтересовани страни
• създаване на многостранна платформа на високо равнище в подкрепа на обмена на добри практики по отношение на изпълнението в различните сектори на национално и европейско равнище
• изграждане на по-дългосрочна визия с перспективи за периода след 2020 г.

С цел да се насърчи устойчивото развитие по света ЕС ще продължи да работи с външни партньори, като използва всички налични инструменти в рамките на своите външни политики и подпомага в частност усилията в развиващите се страни.

Нов Европейски консенсус за развитие

Предложението за нов Европейски консенсус за развитие отразява промяна в модела на сътрудничество за развитие в рамките на Програмата до 2030 г. в отговор на все по-сложните и взаимосвързани предизвикателства, пред които светът е изправен днес.

Предложението излага общо виждане и рамка за действие на всички институции на ЕС и всички държави членки, като поставя специален акцент върху хоризонталните двигатели за развитие, като например равенството между половете, младежта, устойчивата енергетика и борбата с изменението на климата, инвестициите, миграцията и мобилността.

Целта е да се повишат надеждността, ефективността и въздействието на политиката на ЕС за развитие въз основа на общи анализи и стратегии, съвместно програмиране, общи действия и по-добри практики на докладване.

В рамките на Новия консенсус следва да бъдат обхванати всички дейности, свързани с политиката за развитие на ЕС и неговите държави членки. Пример за този подход е предложеният Европейски план за външни инвестиции, който ще използва официалната помощ за развитие, за да привлече финансиране от други източници за постигането на устойчив растеж в полза на най-бедните.

Към подновено партньорство със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.

Едно ново партньорство следва да допринесе за изграждането на мирни, стабилни, добре управлявани, проспериращи и устойчиви държави и общества на нашите граници и отвъд тях и да доведе до установяването на многостранен правов ред за справяне с глобалните предизвикателства.

Целта е с държавите партньори от АКТБ да бъде договорено рамково споразумение, придружавано от регионални партньорства за Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, които разглеждат конкрентните възможности и предизвикателства, пред които са изправени държавите от региона.

Контекст

Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., приета от международната общност през септември 2015 г., представлява нов амбициозен план за справяне с глобалните тенденции и предизвикателства. В същината на програмата стоят 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях подцели, които ще са на дневен ред до 2030 г. Наред с останалите международни срещи на върха и конференции, проведени през 2015 г. в Адис Абеба и Париж, международната общност е разработила нова амбициозна рамка за сътрудничество между всички държави при справянето с общите предизвикателства. За първи път целите за устойчиво развитие са универсално приложими за всички държави и ЕС е решен да бъде лидер в изпълнението им.